yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
8 585

Nov 25, 2012, 10:49 PM

Va Bank

Poetry

773 0 4

По крайчеца на думите се движа

(а те ме режат като с нож),

на кръстопът от рими все изграждам

изминалия си и бъдещ ден .

От себе си не мога да избягам

(мечтите ми са конски впряг),

препускам с най-омайните метафори,

а те душата ми с тамян кадят.

Със думите във мен „ва банк” играя

(и често само в облаци витая).

Живея във измислен свят, но зная,

че в него съм реално цяла.

Весела ЙОСИФОВА

2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dsuzunov (Димитър Узунов)

Много познато ми звучи.
Сякаш съм срещал преди доста години нещо подобно.

2012-12-13T00:13:10+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Да!Това светът на поета!Поздрав, за прекрасния стих!

2012-11-26T18:16:15+02:00
Donka900 (Триб Трибс)

Нека да си е измислен света Ви,но винаги да сте цяла,истинска и вечна!!!

2012-11-26T15:15:24+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Живея във измислен свят, но зная,
че в него съм реално цяла."

И си цяла,и истински земна.
Нищо че все в небесата хвърчиш
яхнала метлата на поезията.
Все така нагоре да летиш!

2012-11-26T00:55:31+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0