По крайчеца на думите се движа
(а те ме режат като с нож),
на кръстопът от рими все изграждам
изминалия си и бъдещ ден .
От себе си не мога да избягам
(мечтите ми са конски впряг),
препускам с най-омайните метафори,
а те душата ми с тамян кадят.
Със думите във мен „ва банк” играя
(и често само в облаци витая).
Живея във измислен свят, но зная,
че в него съм реално цяла.
Весела ЙОСИФОВА
2012 г.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
