25.11.2012 г., 22:49

Va Bank

775 0 4

По крайчеца на думите се движа

(а те ме режат като с нож),

на кръстопът от рими все изграждам

изминалия си и бъдещ ден .

 

От себе си не мога да избягам

(мечтите ми са конски впряг),

препускам с най-омайните метафори,

а те душата ми с тамян кадят.

 

Със думите във мен „ва банк” играя

(и често само в облаци витая).

Живея във измислен свят, но зная,

че в него съм реално цяла.

 

Весела ЙОСИФОВА

2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много познато ми звучи.
    Сякаш съм срещал преди доста години нещо подобно.
  • Да!Това светът на поета!Поздрав, за прекрасния стих!
  • Нека да си е измислен света Ви,но винаги да сте цяла,истинска и вечна!!!
  • "Живея във измислен свят, но зная,
    че в него съм реално цяла."

    И си цяла,и истински земна.
    Нищо че все в небесата хвърчиш
    яхнала метлата на поезията.
    Все така нагоре да летиш!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...