Oct 4, 2025, 8:43 AM

Вали

  Poetry
174 3 3

Кога загубихме пъпа си, българи!?

И защо толкова лесно предадохме миналото?

И за какво се кланяме на чуждите...

за имане, пълно със зло. Тъмница...

 

Бог тъгува за нас... Но ние танцуваме!?

Продаваме себе си без свян, алчни.

Сипят се сълзи небесни, натрупали

много тъга. Порой, свлачища, тъга.

 

А на измислените герои...

не им пука за това, ширата слади!?

Но и много цапа. Народът кърви,

а всичко е за чужда облага.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...