Вали сияние
Вали сияние
Вали сияние!
Тебешир по асфалта.
Дълги разходки по скучни плажни ивици.
Мечтите са бирени капачки.
Усмивки от мъниста събуждат лежерен смях.
Очите ми в очите ти са огнени крила.
Аз съм ловец на феникси ,а ти преродена.
Ловим мигове с телата си, с целувки спираме времето.
И съня не е сън, а облак на забрава и опиянение.
Ти си смела ,аз рядко.
Аз съм искрен ,ти мълчиш.
Нощта над нас на пръски е.
Играе пламък с тъмнината.
Студът драска по гърба ми.
Усещам дъхът ти ,а те няма до мен.
Поглеждам нагоре в безкрая.
Къде си?
Затварям очи ,мечтая.
Вали сияние .
© Владимир Шулев All rights reserved.
)