http://www.youtube.com/watch?v=fPp3Qh-GRqs

Не, не ме гледай така обречено.
Не ми пропуквай небето с очи.
Не ми рецитирай чужди изречености.
Не ми обяснявай какво в мен блести.

Недей да ми взривяваш тишината
с онези валсове, на ръба на дишането.
Недей да ми се вписваш в същината.
Недей! Разкъса се от обичане.

Разкъса се, там някъде, из хоризонта,
Не чуваш ли тътена глух?
Не виждаш ли как разсича небосклоните
и с огньове към нас препуска?

И защо така хипнотизиран
го гледаш, предаващ се, втрещен?
Мен гледай, аз още не умирам.
Пропукай ме! С мен избягай, не от мен.

28.07.2010г.
гр. Сан Фернандо