ВАМПИРСКА НЕВЯСТА
Невяста: Помощ! Махни се, пусни ме!
Долу ноктите от мен – остави ме!
Вампир: Защо се дърпаш, дете на светлината?
Нали сама дойде при мен сред дебрите на пещерата?
Невяста: Бях привлечена от лика ти блед,
но сега разбирам, че сърцето ти по-студено е от лед.
Вампир: Че нима очакваш едно таквоз бледо чудовище
да проявява нежност в мрачното си леговище?
Невяста: Но аз те видях, огрян от лунна светлина,
жално да се взираш откъм стръмна рътлина.
Вампир: Не беше жално, а жадно, момиче мое. ...