Вариации по Онегин - 1
да си идеш – ще ти бъде трудно,
да се върнеш – ще се унижиш"
Стефан Цанев
Между смирение и зов – ти предпочиташ самотата.
И зле орисана любов – подобно трънче във петата.
И вярваш в утринния знак: цъфтят звездите на перваза,
но щастието няма как, освен наум да се разказва.
Онегиневите слова предвиждат страсти и несгоди.
Мъжът ти цепи вън дърва. На лов за патици ще ходи.
Сестра ти може би, веднъж, ще те изслуша най-накрая,
за да те смъмри: "Имаш мъж. Какво ти липсва ли? Все тая".
И непомерната вина – да бъдеш примерна съпруга,
със разум на една страна, а със сърцето си – на друга.
В града, разгулен, шумен, чужд, разбужда злото своя гений:
под офицерския ботуш – скимти тъгата на Евгений.
Не си се питала дали копнежът свят сълза откъртва:
ако си тръгнеш – ще боли. Ако останеш – ще си мъртва.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
