Oct 19, 2016, 4:00 PM  

Вариации по Онегин - 3 Разговор с Татяна 

  Poetry » Love
577 0 2

 

 

ЕВГЕНИЙ: 

Прощавайте, пристигнах твърде късно, видът ви строг е, неприлично свеж.
Но кой не би се радвал да откъсне цвета на роза, даже и под скреж.
Дори по челото ви да се спусне тревога, кичур – тъничка змия, 
навярно устните ви ще са устни, които друг така и не разсмя.
ТАТЯНА:
"Визитите ви тук са нежелани" – гласът ви трепка, непокорно тих.
На танц единствен князът ще ме кани. Идете си: аз всичко ви простих"
ХОРЪТ:
Но на греха в размирното котило човек се ражда като единак.
И прошката – невинаги е милост, ни ласката – един пресветъл знак.
ЕВГЕНИЙ
Дали без вас да продължа ще мога? Как пламват бързо двете ви страни.
Но който в някого разпалва огън, рискува да се самонарани.
ХОРЪТ:
На разума в къртичините слепи, прониква истината  
– тънък дим:
че тя не е в това, което шепнем, а в онова, което премълчим.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...
  • Тия вариации току-виж станали цял роман. Не знам дали замисълът е такъв. Но както е казал мъдрецът "И най-дългият път започва с първата крачка". А тук вече има три.
    За съжаление талантливите творци често са надарени и с прилична доза непостоянство.
    Пиши, Иво! Спомни си песента за тревожната младост:
    Не думай, что всё пропели,
    Что бури все отгремели,
    Готовься к великой цели,
    А слава тебя найдет.
Random works
: ??:??