Oct 14, 2009, 11:33 AM

Варненска есен

  Poetry
1.3K 0 9

 

Край морето отново е пълно с живот -

палав  бриз  над скалите  се носи,

от вълните омайно  ухае на плод,

а  очите  задават въпроси...

 

Топли длани се докосват с любов

и телата се вплитат копнежно,

влажни устни шептят благослов,

а небето  е  просто  безбрежно...

 

Нейде  тихичко  смях  ромоли,

дръзко пари мъжки дъх гладка шия.

Купидон  праща свойте златни стрели,

Зевс пък щедро налива  амброзия.

 

Край морето е винаги пълно с живот,

даже мракът е лек  като  песен,

а прибоят учтиво му свири  с фагот -

чудна,  дъхава  варненска  есен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любител All rights reserved.

Comments

Comments

  • красиво
  • Любов, натоварена с жизненост,там при морето, а то символизира динамиката живота.
    Всичко излиза от морето и всичко се връща в него.Там всичко се ражда,преобразува,възражда...
    Може би онзи мъж и жена са достигнали истинското щастие,може би са достатъчно уверене,че пътят към другия се нарича себеотдаване и доверие...
    <a href="http://smiles.33b.ru/smile.2122.html" target="_blank"><img src="http://s.rimg.info/8546e5df4a8526020f4cbd66ad1584f6.gif" border="0" /></a>
  • Поздравления! Страхотно настроение в тези твои стихове! - кротка меланхолия, романтично съзерцателност и много чувство! Удоволствие!
  • Благодаря на всички прочели! За съжаление представата на хората извън Варна за нея са като представата за морския курортен сезон – от юни до септември. А това далеч, далеч не е така... Поздрави!
  • Много копнежна и красива
    е есента ти , Любител!!
    Като самата Варна!
    Прекрасен град...
    Който не е виждал
    есенното и зимното море,
    природата през тези сезони
    трудно може да усети
    това уникално и завладяващо чувство..

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...