Край морето отново е пълно с живот -
палав бриз над скалите се носи,
от вълните омайно ухае на плод,
а очите задават въпроси...
Топли длани се докосват с любов
и телата се вплитат копнежно,
влажни устни шептят благослов,
а небето е просто безбрежно...
Нейде тихичко смях ромоли,
дръзко пари мъжки дъх гладка шия.
Купидон праща свойте златни стрели,
Зевс пък щедро налива амброзия. ...