Викът заглъхна: "Варварите идват!"
и хората застанаха в шпалир,
изглеждаха като стоглава хидра,
размазана от фин зефир
и с вятъра препускаха конете,
закриха хоризонта сив,
поети рецитираха сонети
в чест на главатаря див,
облечен от главата до петите
в самур и зверски кожи,
а в каталога на цените
фиксираше лъка и ножа.
Препускаха по улицата непавирана,
летяха в облаци от прах,
летяха по трасето немаркирано
в илюзията на вселенски крах,
а цивилизованите се прикриваха
зад ръкотворния сакрален кръст,
докато варварите се присмиваха
с другарски поздрав среден пръст.
© Димитър Станчев All rights reserved.