Nov 1, 2025, 6:42 AM

Вчера

  Poetry » Love
162 0 0

Вчера-спомням си, че беше моя,

Днес-пожела да си останеш своя.

Вчера в обичта ми се загуби,

Днес отново тя ще ме погуби.

 

Вчера срещнах те случайно

И до днес обичам те безкрайно.

Като по погрешка преплетохме съдби,

По-безгрешна грешка не зная аз, а ти?

 

Спомени антични в мен прашасват,

И не спират тайничко да си проблясват.

Спомени са сладки, но в горчива смес,

За таз’ приятна рана ще си спомням и до днес!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© George Petrov All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...