1.11.2025 г., 6:42

Вчера

163 0 0

Вчера-спомням си, че беше моя,

Днес-пожела да си останеш своя.

Вчера в обичта ми се загуби,

Днес отново тя ще ме погуби.

 

Вчера срещнах те случайно

И до днес обичам те безкрайно.

Като по погрешка преплетохме съдби,

По-безгрешна грешка не зная аз, а ти?

 

Спомени антични в мен прашасват,

И не спират тайничко да си проблясват.

Спомени са сладки, но в горчива смес,

За таз’ приятна рана ще си спомням и до днес!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© George Petrov Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...