Вчера, днес, както обикновено
Тъмно ми е. Отвътре, отвън.
Студът ме лишава
от право на избор.
Следи и сенки крият съблазън,
унищожават настоящето,
връщат ме назад.
Повтарям, изкрещявам
думите "искам те",
"обичам те", понякога
те са коварни, но хидратират
клетките ми, удължават
еуфорията на страстта
и интригата. После се чудя
защо предателство и
меланхолия надничат,
прехвърчат от ключалки,
цигулки и огледала.
Безкрили, неясни жестове,
реверанси обикалят
в съскащата нощ. Дръзка
и радиоактивна е душата ми,
изпуска лъчите си
по един фантастичен,
силно въздействащ начин.
Тъмно ми е. Когато се
превърна в безпогрешна
и стъпя на земя,
ще ми стане светло.
Но тези сенки няма да ме
оставят на мира,
преследват ме и ронят
безполезни въздишки.
Луната се смее.
Котките са щастливи.
© Светла All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Загадъчна и тъмна... или Светла...
... като котките...
Поздрави и от мен!
-
Прекрасно!!!
-
"Дръзка
и радиоактивна е душата ми,
изпуска лъчите си
по един фантастичен,
силно въздействащ начин."
-> Хм, как се определя това? Не от този текст, надявам се?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
може би все пак се определя по един фантастичен начин,
може би твърде нелогичен.