Вчера е.......
Вчера е...
Пръстта ронлива и студена,
а още е октомври.
Трендафилът най-сетне престраши се -
цъфна,
навреме
под брой тъй нужен,
четен.
Но ти си знаеше, нали,
усещаше?
И пълнеше ги шепите
със повече,
и вдишваше живота
по-бавно и на често.
Не спря и за какво да спираш.
Сърцето биеше
и с вятъра все още спомняхте
за лятото, за виното,
за миналите дни под сенника,
когато е горещо.
Вчера е.....
и твърде много думи
- шепот,
тълпа от хора
- никой.
Във мен катран е
а славеят в градината за тебе пее.
Октомври, почернен месец.
Ръцете и душата ми студени,
а ти ме питаше дали ще ми е тежко.
Есен.
Сираците по клоните
са черно бели
и вятърът е тих,
със никой вече не говори.
Дъждът размива се със моите сълзи
в мастилото по листите, в ръцете.
Вчера...
от вчера минаха години,
а ти попита ме дали ще ми е тежко.
© Киара All rights reserved.
