Кiara (Киара)
182 300
Dec 17, 2006, 6:51 AM

Вчера е....... 

  Poetry
637 0 5

Вчера е...

Пръстта ронлива и студена,

а още е октомври.

Трендафилът най-сетне престраши се -

цъфна,

навреме

под брой тъй нужен,

четен.

Но ти си знаеше, нали,

усещаше?

И пълнеше ги шепите

със повече,

и вдишваше живота

по-бавно и на често.

Не спря и за какво да спираш.

Сърцето биеше

и с вятъра все още спомняхте

за лятото, за виното,

за миналите дни под сенника,

когато е горещо.


Вчера е.....

и твърде много думи

- шепот,

тълпа от хора

- никой.

Във мен катран е

а славеят в градината за тебе пее.

Октомври, почернен месец.

Ръцете и душата  ми студени,

а ти ме питаше дали ще ми е тежко.

Есен.

Сираците по клоните

са черно бели

и вятърът е тих,

със никой вече не говори.

Дъждът размива се със моите сълзи

в мастилото по листите, в ръцете.

Вчера...

от вчера минаха години,

а ти попита ме дали ще ми е тежко.

 

 

© Киара All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??