Nov 20, 2006, 1:32 PM
Вдигна се бавно мъглата...
Вдигна се бавно мъглата,
звънна, заискряла тревата.
Със писукане в цветна леха,
две врабчета си поделиха троха.
На перваза ми, саксия със билка,
се целува с лъчи през стъкла.
От простира прането танцува,
на въжето склонило глава.
Гледах светът през прозореца,
през пердета... луна и звезди.
Днес оглеждам се в стъпките си,
слънцето в тях, как блести.
В две ръце обич съм сбрала,
и положих в нозете си сила.
Усмихната, излизам от стаята,
а небето...то е моя закрила.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря Петя и на теб Дими!
-
Нежен стих, Жени, браво!
-
В две ръце обич съм сбрала,
и положих в нозете си сила.
Усмихната, излизам от стаята,
а небето...то е моя закрила.
...
Хареса ми!
Поздрави,Джейни!
-
Благодаря ви!
Запрятам ръкави, има нужда от доопипване. -
Прекрасно е, Джейни, как успяваш да разкрасиш всичките тези дребни неща, които обикновено подминаваме. Небето е закрила!
-
Много хубав стих!!! Поздрави, Джейни!!!
-
В две ръце обич събрала,
във нозе упоритост и сила.
Бавно ще изляза от стаята,
а небето, ще ми бъде закрила.
* * *
Браво! Много ми хареса, Джейни! Поздрав! -
много красиво6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
