Вдигна се бавно мъглата...
Вдигна се бавно мъглата,
звънна, заискряла тревата.
Със писукане в цветна леха,
две врабчета си поделиха троха.
На перваза ми, саксия със билка,
се целува с лъчи през стъкла.
От простира прането танцува,
на въжето склонило глава.
Гледах светът през прозореца,
през пердета... луна и звезди.
Днес оглеждам се в стъпките си,
слънцето в тях, как блести.
В две ръце обич съм сбрала,
и положих в нозете си сила.
Усмихната, излизам от стаята,
а небето...то е моя закрила.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
