Вдигни глава
Дойде накрая и разпети петък
пред твойто гордо мъжко естество.
И след годините пред теб в несретък,
какво постигна ти, човек, какво?
Животът ли си подреди, човече,
във руслото, в което си желал?
Или отиде толкоз надалече,
че се разстрои тежко от провал?
Сега навел главата си надолу,
не гледаш вече смело ти напред.
Отдавна мислите дори за голо
не те спохождат месеци наред.
Какъв късмет очакваш в тази морга,
където няма място за живот?
Животът ти до днеска е каторга,
удавяна от сълзи и от пот.
Вдигни главата си, човече Божи,
и виж живота право във очи.
И не събличай от гърба си кожи...
Надуй тръба - за съд да прозвучи!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разкошни стихотворение.Харесах Никола. Поздрав.
-
Благодаря, Приятели! Време е да си вдигнем главата и да погледнем нещата право в очи!
Желая Ви хубав ден и поздрави от мен! -
Горе главата!
-
Вдигни глава... Точно така! Много точно си го казал, Никола! Поздрави!
-
Мислех си, че само аз съм черноглед и песимист, но явно и ти споделяш подобни чувства! Страхотна ретроспекция / така го разбирам и още по-страхотен финал! Много, много позитивен! Браво!
-
Добър финал...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
