Dec 25, 2013, 9:31 AM 2014-01-06T09:06:40+02:00

Вдъхновен и разтревожен

Poetry » Philosophical

567 0 0

Вдъхновен и разтревожен

Ведно съм вдъхновен и разтревожен
сред хаоса на земния ни ден..
Дали човека за човек е сложен,
та дните чужди са за теб и мен?

А през тишината тътнат вековете..
отекват като съзаклятници в нощта
и звезден лъч разстила върховете
със светлина въздигната за страж.

И не тъжа... А гледам висините!..
Разбрах едно:..Обичам този свят!
Целувам с поглед даже и звездите!
Благословен съм! И с душа богат!

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9