Nov 16, 2010, 3:44 PM

Вдъхновение

  Poetry
584 0 0

         Кадифена нощ, а аз горя,

          мое съкровено вдъхновение.

          Звезден куп, а аз не спя,

          мое скъпоценно вдъхновение.

 

 

          Лунни мрежи аз плета,

          с теб искрящо вдъхновение,

          с тях изплитам стихове

          и свещено вдъхновение.

 

 

          Изгрев, пурпур по света,

          мое светло вдъхновение,

          огън, пламнал в утринта,

          и любов, и оживление.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...