Красиво вдъхновение е този свят,
когато можеш да мечтаеш безконечно,
музата те прави окрилен, добър, по-млад,
усмивката запазва ти се вечно.
Нали си мое вдъхновение сега,
ти, обич дълго търсена, свенлива,
когато всяка нощ под бялата луна
преди съня в захлас копнях те с нежни рими.
Намерих те в най-хубавия стих
в най-слънчевия ден на старата година.
В ръцете си държа те, любовта не скрих,
че ти си липсващата моя половина.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
