15 feb 2011, 20:36

Вдъхновение

  Poesía
916 0 2

Красиво вдъхновение е този свят,

когато можеш да мечтаеш безконечно,

музата те прави окрилен, добър, по-млад,

усмивката запазва ти се вечно.

 

Нали си мое вдъхновение сега,

ти, обич дълго търсена, свенлива,

когато всяка нощ под бялата луна

преди съня в захлас копнях те с нежни рими.

 

Намерих те в най-хубавия стих

в най-слънчевия ден на старата година.

В ръцете си държа те, любовта не скрих,

че ти си липсващата моя половина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...