Вдъхновено от "Приятелко, защо не спиш?!" - Красимир Дяков
Не спя, приятелю, не спя,
съня анатемосан бяга,
и казвам много, без слова,
че тишината не дотяга.
Не съм девица, ни жена,
но ти обичаш ме такава,
за кой ли път подай ръка,
по пътя, който ни остава.
Не си избрах роман-съдба,
не бе ни водевил, ни драма,
не съм ни лоша, ни добра,
но друга като мене няма.
Мълча, приятелю, мълча,
слова ли... под нозете прах.
Щом знам, че е щастлив сега,
то ненапразно изгорях.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
