Както винаги питаш защо.
Но този път ще ти отговоря.
Точно този път ще знаеш защо.
Защото е твърде студено за мен и сега ти нямаш място тук.
Защото тази болка ти е непозната и не знаеш как се чувствам.
Защото минаваш през всичко и всички и не ти е достатъчно.
Но аз не съм всички.
Защото си твърде студена.
Защото боли много.
Оставяш белези.
Студени белези.
А сега ме пусни да си ходя.
Защото има кой да ме стопли.
© Стилияна All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
