Както винаги питаш защо.
Но този път ще ти отговоря.
Точно този път ще знаеш защо.
Защото е твърде студено за мен и сега ти нямаш място тук.
Защото тази болка ти е непозната и не знаеш как се чувствам.
Защото минаваш през всичко и всички и не ти е достатъчно.
Но аз не съм всички.
Защото си твърде студена.
Защото боли много.
Оставяш белези.
Студени белези.
А сега ме пусни да си ходя.
Защото има кой да ме стопли.
© Стилияна All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
