Sep 2, 2006, 11:45 AM

Вече ме няма

  Poetry
867 0 4
Не питай за мене наште познати,
аз вече съм чужда. Нима не разбра ти!
Не искам за мене от други да чуваш,
че вече ме няма, на някой друг съм.

Назад не поглеждай,
там вече ме няма,
аз вече не чакам
да се завърнеш.

Не изпивай до дъно твоята чаша,
че ще ти е пусто -
само тя ти остана.

Не късай струните на свойта китара,
само тя ще ти пее,
мене вече ме няма.

Не изхвърляй цветята
те са твоята младост.
Не погребвай зората,
само тя ти е върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • СУПЕР! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • БРАВО миличка, много ми харесва.
    В момента много ми се иска да кажа тези думи на 1н човек.
  • Благодаря Ви! И аз мисля, че е малко недоизкусурен първия, ще помичисля по въпроса, за да стане по истинско.
  • Харесва ми, Наде!Браво!Пипни ако искаш първия куплет!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...