Не стигат, вече не,
ни думите, ни липсата на думи
до онзи, който е
избрал с очите си да те залюби.
Звездите му в очи блестят
и следват отлива на своя прилив.
Къде ли ще те отведат,
макар да бягаш с всички сили,
наопаки и надалеч,
от онова с което те привлича.
Предлагат целия си свят,
а той с очите си те(б) разсъблича.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Вече не... Поздрави, Лина-Светлана!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
