Mar 5, 2010, 9:04 AM

Вече няма падащи звезди...

  Poetry
669 0 3

http://www.youtube.com/watch?v=KfsPM_-M1N0

Падащи звезди… Отдавнa няма.
Всички отдавна паднахме.
Иди на някой по-висш да ме докладваш,
че в каквото се кълна, било измама,

че каквото говоря, било фалшиво
и без светлина се свивали зениците.
Та кой още се влюбва в красивото?
Та кой още вярва в “Обичам те”?

Взимай от мен, докато можеш.
Няма да се превърна в звезден прах.
Романтика… Не, не помня какво е.
Черна дупка съм. Потъвай, без страх.

05.05.2010г.
гр. Сан Фернандо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво!
  • Стихотворение от бъдещето? Определено носи заряд. Странно е, малко авангардно, разхвърляно, но ми хареса!
  • ... има разрушени звезди... потъващи... а черни дупки привличат ли се...?

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....