Mar 5, 2010, 9:04 AM

Вече няма падащи звезди...

  Poetry
670 0 3

http://www.youtube.com/watch?v=KfsPM_-M1N0

Падащи звезди… Отдавнa няма.
Всички отдавна паднахме.
Иди на някой по-висш да ме докладваш,
че в каквото се кълна, било измама,

че каквото говоря, било фалшиво
и без светлина се свивали зениците.
Та кой още се влюбва в красивото?
Та кой още вярва в “Обичам те”?

Взимай от мен, докато можеш.
Няма да се превърна в звезден прах.
Романтика… Не, не помня какво е.
Черна дупка съм. Потъвай, без страх.

05.05.2010г.
гр. Сан Фернандо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво!
  • Стихотворение от бъдещето? Определено носи заряд. Странно е, малко авангардно, разхвърляно, но ми хареса!
  • ... има разрушени звезди... потъващи... а черни дупки привличат ли се...?

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...