Dec 10, 2022, 10:28 AM

Вече се спирам

  Poetry » Love
568 0 0

Всичко е черно 

Светът загубва цвят 

През очите си виждам тъмнината

Заместила е целият свят 

 

Чак когато ме загубиш

Ще осъзнаеш как 

Била съм до теб 

Дори когато в душата ти цареше мрак

 

Сега лежа сама

Кръвта се стича по ръката ми 

Мисля си за начина 

Как преди озаряваше душата ми 

 

В един момент всичко се пречупи

Не те намирах вече покрай мен

Мина време, нощ и ден, 

Но ти не беше близо до мен

 

За месеци, прекарани без теб

Сърцето ми излезе извън ред

Отказвах се да те намирам,

Казах си "вече се спирам" 

 

Дори във сетният си час 

Усещам името в устата си 

Пришепвам тихичко на глас

Викам те, но тишината поразява искрата ми 

 

Усещам вече как минути 

Кръвта изтича, вече е по кракът ми 

И мисля си, как гласът ти 

Кара да изтръпне дори дъхът ми  

 

Притварям очи, моля се да те забравя 

Искам пак да продължа, 

Но теб да те няма.

 

След миг всичко вече притъмнява

Сърцето ми не се държи 

Сега е време казвам си,

Затвори очи

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Avi Nqmam All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...