Вече съмна
На устните ми думите замръзват,
преглъщам ги и стискам мисълта,
мечтите за любов отново дръзват
да изпълзят от дълбините на гръдта.
Затрупани от много тежки клетви,
умирали, възкръсвали в страха,
неведоми са пътищата техни,
довели ги пред моята врата.
Кажи ми, Боже, как да ги прогоня
светулките, огрели моя праг,
да сложа ли отново тежка броня,
да спра ли да живея пак и пак?
Душата ми не иска да е тъмна,
прости ми, че поиска да гори,
изплака се, за нея вече съмна,
любов си Ти, недей да я кориш!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
