Вечер в страната на спомените...

Вечер в страната на спомените... 3

Морето лениво люлее вълните,

брегът край скалите е тъжен и пуст,

вечерният вятър разпалва звездите

и спомен за устни със ягодов вкус...

Луната изгрява мъчително бавно

през дрипави облаци като кълбо,

а всичко бе толкова, толкоз отдавна,

че вече се питам: дали е билó...

Стоял ли съм някога тук, на скалата

на друг, паралелен, живот във нощта,

била ли е влюбена в мене Жената,

която през сълзи и страст обеща,

че тук, на брега, всяка вечер ще чака

и тя ще стои край морето сама,

преди да остави цветята във мрака

и тръгне в обратният път към дома...

... а ето сега аз съм тука отново,

но сам съм, не случил щастливият зар...

Морето гаснее с цвета на олово,

отсреща намига ми старият фар...

Замръкнала лодка в нощта се прибира

и бърза, защото тревожен сигнал

подава ѝ вятърът, който замира-

преди да удари Деветият вал*...

Пробудена птица вопие далече,

заглъхва от вятъра нейният глас...

Отдавна не вярвам на клетвите вече,

изречени даже през сълзи и страст,

понеже Животът е много по-сложен

и ѐ повторима дори любовта!...

... Той, просто не може да бъде отложен,

живее се винаги: тук и сега!...

... Но има обаче, излезли от мода,

въртящи се в някакъв свой кръговрат-

безумни мечтатели... Друга порода,

в червената книга на нашият свят...

Живеят си с вятъра те и в Безкрая,

но плащат в живота си страшна цена:

в морето за дом и любов да мечтаят

и стигнат ли бряг, пак да кърпят платна...

... А жената, която целувал бях тука,

(онази със устните с ягодов вкус!)

не бе издържала на дългата скука

да чака на този бряг стръмен и пуст...

Не я укорявам, макар да е тежко,

самият аз дълго живях в самотá...

... А има ли нещо по-свято човешко

от страст споделена от двама в нощта!...

...Усилва се вятърът, стене морето,

небето остава почти без звезди,

а все по-зловещо и все по-свирепо

надигат се яростни, диви вълни...

Разбирам абсурда сега на живота,

недей да ме жалиш, (за бога!) недей:

ти просто не можеш да си Пенелопа,

аз също обаче, не съм Одисей!...

11.08.2014.

*вярва се, че деветата вълна (деветият вал) е

най-опасната. Виж картината на Айвазовски.