Морето лениво люлее вълните,
брегът край скалите е тъжен и пуст,
вечерният вятър разпалва звездите
и спомен за устни със ягодов вкус...
Луната изгрява мъчително бавно
през дрипави облаци като кълбо,
а всичко бе толкова, толкоз отдавна,
че вече се питам: дали е билó...
Стоял ли съм някога тук, на скалата
на друг, паралелен, живот във нощта,
била ли е влюбена в мене Жената,
която през сълзи и страст обеща, ...