Вечерта е одалиска
_______________________________________
а вечерта е одалиска и танцува
с червени залезни шалвари,
люлее цитрусова обеца
от слънчев диск, и
за мен,
с пети от зной алея прави,
по лакътната сгъвка на твоята ръка.
и вече съм канела,
ръсната случайно,
по тирамисуто на бавния следобед,
къдрица съм
по скулата ти, и лежа
на малък отпечатък
в топлата ти кожа.
мълчим във равновесен океан,
със цвят на нар и тишина,
а вечерта
на пръстче глезено
навила ни е мислите.
с ажура рехав на пердето
пируетно ни шепти -
Постой за миг така,
постой така...
02.08.08
© Радост Даскалова All rights reserved.