Вечерта,при момчетата

Онази вечер метнах едно яке.
Запалих си цигарата, излязох.
Запътих се към тъмната ни кръчма.
И влязох при момчетата. Мълчаха.
Тъмнината зад прозореца се захили.
Типовете бяха до един отчаяни,
безгласно уморени,мрачно чакащи,
момчета като теб и мен -
поети безработни и работници...
От тях някои имаха семейства,
но повечето бяха ги изгубили.
Те пиеха, допиваха със спомени,
разреждаха със малко дневни смешки,
те спореха преди за политика,
за мачове, за цялата си дневност.
Но днес момчетата мълчаха,
не спореха за нищо, тихо пиеха...
Поръчах си едно, запалих пак,
когато онзи едър барман вдигна чаша:
-Да пием за този готин пияница,
и ние утре ще идем при него.
Момчетата вдигнаха чашите,
тихо казаха тиха молба,
после пиха,
а после се разговориха,
сякаш всичко бе както преди.
Метнах якето си,
казах, че тръгвам
и излязох под вечерта,под небето.
Сметнах, че е редно да се прибирам,
сметнах за редно да бягам.