Вечеря със сърцето
Любовта се отби тази вечер при мен, уж за малко.
И албума затрупан извади от стария скрин.
Запознанство на сватба - почти тривиално начало.
Кой да види, че огънят дяволски в него е скрит!
Поетичният клуб „Дебелянов”. Дискусии...Песни...
Може би се догаждаш, че всъщност съм влюбена в друг.
Но не си от онези, които отказват се лесно.
Ах, да знаех какво ще се случи, бих спряла дотук!
По паважа софийски пълзи декемврийският пушек.
А среднощният повей дъха мразовито сече.
Взел ръката ми в своята, в джоба си топъл я мушваш...
Сякаш тайната мисъл в ума ми за миг си прочел.
Пред квартирата вече сме. Плаха целувка на входа.
Безучастна съм в нея. Усещаш. Отдръпваш се сам.
Но в плътта ни е пролет - лудува река пълноводна...
Не успях да предвидя сценария, следващ натам...
На Централната гара перонът в очакване тръпне.
Запъхтеният влак уморено отваря врати.
Устремено по мъжки поемаш ми чантата пътна.
И светът ми изчезва… Оставаш единствено ти.
Най-кристалното синьо небе на Родопа ни среща.
Сред ели заснежени „Наздравица” пеем в дует.
В най-студената хижа в леглото ни става горещо.
И телата ни пишат най-нежния, чувствен сонет!…
Но за жалост, не всичките приказки свършват с нирвана.
А и нашата приказка просто не е като тях.
Любовта се отби уж за малко, а дълго остана.
Не можах да ѝ кажа „Върви си!”, съвсем онемях...
И венчана за строгия разум (и то не от вчера),
измених му за кратко, без сянка от грях и вина.
Разрешение взех със сърцето сега да вечерям.
Ще танцуваме блус!… Тази вечер е само за нас!
Албена Димитрова
14.2.2020.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
