Не ми се смей, когато плача,
но с мен, недей тъжи и ти,
ти обич моя, вечна, свята,
любов в безплътните мечти.
Не мога вече да те чакам,
но винаги ще бъдеш в мен,
една любов недоизпята,
една съдба във нежен плен.
Умирам бавно и топя се,
изчезвам в призрачния ден,
за да се родя отново,
в мига, когато ще си с мен!
© Моарейн All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
