Вечната арка
Там, на ъгъла до вечната арка,
съдби човешки тихо припяват.
Тъкат истории, подпрени на зрака,
същия, който искат да забравят.
Там, на ъгъла до вечната арка,
свирят тъжни хорски симфонии.
Зад тях се крие безконечната карма,
гид е техен за чужди рапсодии.
Там, на ъгъла до вечната арка,
тихо са седнали всички неволи.
Кръстопът си рисуват с угарка,
а часовник в джоба прибира залози.
Там, на ъгъла до вечната арка,
минават и спират празни особи.
Очите мечтаят за повяхнала карта,
мъничко злато за вечните роби.
Там, на ъгъла до вечната арка,
опрени на зрака, стискаме карта.
С хикс бележим своята карма,
(кръсто)път рисуваме със угарка.
© Мирослав Георгиев All rights reserved.
