Apr 22, 2007, 11:03 PM

ВЕЧНО ЩЕ ОСТАНА

  Poetry
863 0 16
Във спомените
тихо оживявам.
Усешащ ли,
лек полъх във нощта?
Докосвам те,
и пак възпламенявам,
онази нежна струна
на страстта.

За теб съдба съм -
недоизживяна.
Музика вълшебна,
блус в съня.
Пътека горска -
недоизвървяна.
Планински връх.
Несбъдната мечта.


Не ме отхвърляй ти!
Не ме изтривай,
макар сълза да съм
във мъжката душа.
Аз бях за теб,
и вечно ще остана,
звезда съдбовна,
блеснала в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...