Feb 12, 2014, 12:02 AM

Вечност 

  Poetry » Love
547 0 11

/На С. с благодарност и уважение/

 

Не мога с теб да се сбогувам!

Живееш в мен  без наем…

За същността ти ще тъгувам!

Трябват ми сълзи назаем…

 

Не мога даже да заплача!

От любов не бива да се плаче…

Спомените тежко ще си влача!

Обичта ще съхраня обаче…

 

Ще те имам тук, в сърцето…

Ще живеем заедно щастливи…

Ще срещам любовта в лицето,

ще танцуват мисли талантливи!

 

И някога, съвсем накрая,

щом сърцето спре да бие,

ще политна към безкрая,

обичта на прах ще се извие!

 

При теб политнала ще кацне,

хвани я в шепи, събери я!

Любов единствена ще ахне…

В сърцето твое погреби я!

 

© Манипулирам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Огрян! Добре дошъл на моята скромна страничка
  • "Трябват ми сълзи назаем" - най-доброто, тук, и в близката околност. Как само ме заплени водовъртежа, започващ от него...
  • Вероника, стопли ме с това палто, благодаря за хубавия коментар Дано палтото ти стопли и други мръзнещи души.
  • Красиви думи, облечени в тъжно, но сгряващо палто..
  • Благодаря на всички, които ме посещавате.Вярвам в тази вечност и я пожелавам на всички, които търсят отговори Бъдете здрави и усмихнати!
  • Истинска безкрайна любов...
    Харесах!
  • ,,Не мога с теб да се сбогувам !
    Живееш в мен без наем!"
    Това е достатъчно!
  • Изплакан стих, дошъл от дълбокото, от кладенеца на душата.
    Поздрав, М.!
  • Затрогващ стих!Аплодисменти и горе главата!
  • Сън, когато стихът е изстрадан винаги се получава много силно, чак боли...Благодаря ти.
  • Вечността ти като тръпки премина по мен...

    Силни думи, М!

    Поздрав, мила!
Random works
: ??:??