Jan 27, 2019, 2:40 AM

Вечност

  Poetry » Love
1.2K 1 0

                  

                   Вечност

 

Любовта ми е силна като бурна река,

покорила недрата на стара скала.

 

Любовта ми е чиста като детска сълза,

сгряла гръдта на майка в нощта.

 

Любовта ми е тъжна като последно дърво,

впило корени в сянката на своето родно место.

 

Любовта ми е вечна вселена една,

необятна за стон. Лъч светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...