Вечността
да претръпна с вечността,
нежен полъх от сърцето тъжно
отвя нанейде болката предишна.
Целувката усещам как пламти,
но само спомен май във мен гори
от стари рани, без да имат те покой,
говорят трудно в мрака твой.
© Владимир Василев All rights reserved.
