Вечността

Ще заспя сред нощта черна, тъмна,

горчивата чаша до дъно ще изпия!

Мила, ела за сетен път да те прегърна,

болката в душа не мога аз да скрия!

Красиво цвете е жената,

която напразно аз желая,

която даде ми топлината,

за която аз сега страдая!

Във вечността ще отида, мила,

болка за теб терзае ми душата,

но споменът за теб ми дава сила,

дори когато я няма светлината!