Мечтите ни водят в посока напред,
сезонът на свежестта наближава.
Вярвам в себе си и все повече в теб,
безценната ни любов продължава.
Идвам с непреходна обич в душата,
като енергия и символ на живота,
да сме заедно извор на топлината
и щастие да излъчват всички ноти.
Мога дълго в рими да те изричам,
истинска си, чувствена и красива.
Когато не спираме да се обичаме,
вечността от сърцата ни прелива.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
