В живота има много срещи и раздели
и пламъче тъга остава всеки път.
Веднъж обичат ни и чувстваме, че греем,
отблъснат ли ни - това ни носи скръб.
Но кой отрича, че веднъж сърце обича?
И тази обич го изгаря до смъртта!
В една любов завинаги се врича
и никога не гасне там жарта.
Веднъж обичам в моята съдба,
не мога с друг да бъда същата,
а разделени ли сме някога,
ще го обичам пак и до смъртта.
Ще бъда с друг! Ще бъда с много други,
но разликата силна ще усещам пак.
Едно сърце голяма обич щом изгуби,
на всеки друг дарява само студ и мрак!
© Гергана Георгиева All rights reserved.
на всеки друг дарява само студ и мрак!
Много истинско, много познато!