Веднъж те зърнах и... не доживях...
* * *
ПопИх те във очите си и там те скрих,
а сетне никога не те видях...
Търсих те - от сЪлзите ти пих
и те желаех, като грях...
ПопИх те във очите си и там те скрих,
до днес се лутам, без да те намеря,
какво сега аз дал не бих
да спра да те жадувам и... треперя!...
Затворя ли очи, аз там СЕ виждам,
дълбоко в себе си да крача,
проклинам и... се ненавиждам,
че тръпна, че съм слаб, че... плача!...
Уж в мен попИ, а... пресуши ме!...
Премина като блясък на комета,
който ме беляза - изгори ме,
и потъна... във кръвта като монета...
Веднъж те зърнах и... не доживях
мига, във който няма да те помня,
ти влезе в мен... за други ослепях,
така и не успях да те прогоня...
ПопИ в очите ми, а там те скрих
и...
Сетне никога не те видях...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
!
