Jun 11, 2008, 9:13 AM

Веднъж те зърнах и... не доживях... 

  Poetry
886 0 20

* * *

 

ПопИх те във очите си и там те скрих,

а сетне никога не те видях...

Търсих те - от сЪлзите ти пих

и те желаех, като грях...

ПопИх те във очите си и там те скрих,

до днес се лутам, без да те намеря,

какво сега аз дал не бих

да спра да те жадувам и... треперя!...

Затворя ли очи, аз там СЕ виждам,

дълбоко в себе си да крача,

проклинам и... се ненавиждам,

че тръпна, че съм слаб, че... плача!...

Уж в мен попИ, а... пресуши ме!...

Премина като блясък на комета,

който ме беляза - изгори ме,

и потъна... във кръвта като монета...

Веднъж те зърнах и... не доживях

мига, във който няма да те помня,

ти влезе в мен... за други ослепях,

така и не успях да те прогоня...

 

 

ПопИ в очите ми, а там те скрих

и...

Сетне никога не те видях...

 

* * *

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??