Велик е този ден
Понесъл кръста си, на две приведен,
върви напред към своята Голгота.
Вода подаде му човечец беден,
жена богата, грубо го нахока.
С венеца трънен на главата,
капки кръв и пот се стичат по лицето.
От малък знае, това му е съдбата
и с молба поглежда към небето:
-Прости им Боже, те не знаят,
те неми, глухи са и слепи!
Прости им… Аз знам, че не е краят.
Ще възкръсна за тяхното спасение.
На хъ́лма ра́зпнат, от всички поруган,
единствен Божий син издъхна.
Агнец, за нас от Бога бе избран…
…в този миг природата замлъкна.
Сега за нас Велик е този ден,
очи отваряме за неговото възкресение.
Аз в храма свещ си паля. И е с мен.
Глава прекланям със смирение.
