Feb 3, 2005, 4:51 PM

ВЕЛИКДЕН

  Poetry
1.8K 0 1
Уморен съм. Уморен като надеждата.
И сам…
Великден. Вяра Исусова-
за да се изпълни писание-
човек не получава онова,
кото иска, а мълчание,
като хиляди самотни свещи
след Великденско бдение.
Малки звезди- пожелания,
Стопени от умора и надежда,
капещи като кръв за избавление,
оставящи диря от дима си
в музиката на Бартолди-
издигнала духа
до пожелание за спасение
чрез вяра-
Великденска вяра-
Самотна
и уморена
като стара надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивомир Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...