Със засмяно личице
мама даде ми яйце.
Но самò яйце върви ли?
После даде ми и пиле,
а на своето момче
тате подари мече.
Дядо пък, отде реши, че
иска ми се и лисиче,
хоп – едно ми подари.
Както днеска ми спори,
най-накрая то се знай, че
баба връчи ми и зайче...
Как ли ще се справя сам
с всички тези, аз си знам.
Ще ги хапна, щат-не щат,
щото са от шоколад.
© Борко Бърборко All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
