Когато някой бог умре
и на Земята
възкръсне с вик,
разтърсващ тишината –
обиденото щастие
вземете,
като дете заспало ви
в ръцете,
напукани от труд!
Като цветец
напъпил сред полята,
след есен трудна
и след зима сляпа –
като венец...
На светлината.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.