Венецът трънен с кръста си ще нося
Напънаха ме мисли като вчера:
Защо от обич по България треперя?
Та нашите безумни политици
се плезят със двуострите езици,
увиват се и в хватка здрава стягат,
дори историята ни, продават.
Чудя се и питам се и мая:
Защо допусна дяволи във Рая?
Защо допусна в храма търговия?
Защо обичайки от ярост вия?
Въпросите се нижат в броеница.
Страдание, превърнато в матрица...
Отговорите, прекрасно зная:
Обича се, което се мечтае.
Обича се, сърцето ти когато
отрича пошлото, признава свято.
От обичта ми, тялото вибрира,
та чувството във мен да не умира,
но нямам отговор на другите въпроси.
Венецът трънен, с кръста си ще нося.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
