Вените на времето
Искам да наблюдавам
всяка фибра от твоя живот
как танцува в пълна хармония.
И теб, алхимикът на чувствата,
дирижиращ музиката с усмивка,
защото виждаш вълшебството
на есенните листа,
спящите пъпки
и вишневите цветове
в магията на живота...
А тя всъщност
е една мистерия,
в която вярвам,
тъй като искам
да съм красотата
в твоите преживявания:
недопятата песен,
недочетената книга,
незавършената ти градина,
недоразказаната приказка...
Не ме завършвай никога.
Не ме превръщай в скука.
Но ако се случи,
ме разпилей между нотите
по страниците
и хвърли петолинията
в градината.
Извикай вятъра от сърцето си
да ме гони по алеите
на твоите чувства.
И когато изчезна, си кажи -
тук беше една жена.
Тя ми разказваше себе си,
докато изтичаше
в алени капки кръв
през вените на времето
в мен.
© Руска Рулетка All rights reserved.
