Сляп съм, сляп си оставам,
но пред очите ми стоиш
и не те забравям.
Аз винаги казвам, че
не те познавам
и така отново и отново
си оставам.
Снимката у дома на стената
закачена стои,
чувствам сякаш
близо до мен си ти,
и вярвам в това, може би.
В тъмна стая стоях и постоянно
за тебе мислех.
Наранен, че от твоя
трън съм убоден.
© Марио палатов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
