Сляп съм, сляп си оставам,
но пред очите ми стоиш
и не те забравям.
Аз винаги казвам, че
не те познавам
и така отново и отново
си оставам.
Снимката у дома на стената
закачена стои,
чувствам сякаш
близо до мен си ти,
и вярвам в това, може би.
В тъмна стая стоях и постоянно
за тебе мислех.
Наранен, че от твоя
трън съм убоден.
© Марио палатов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
