Jan 19, 2025, 6:48 AM

Веригата - 3

  Poetry
262 1 0

             В Е Р И Г А Т А - 3

 

Всичко допустимо е потенциална възможност,

от нас зависи проявата му във реалността,

провокирайки общата ни лабилност, тревожност,

бруталността и нахалството завземат властта.

 

Затова бай Ганьо и днеска звучи,

като едва току-що изваден на показ,

продължават, да се провалят несбъднатите мечти,

потъваме на стари надежди в новите болки.

 

Така светът пътува от време Оно

по друми на утвърдени стереотипи

и всички се питаме отново, защо

след вота "новата" власт пак ни подритва?

 

Меко казано-просто след нашето вричане,

по върховете продължават да си се кефят,

забравили за проблемите ни със безразличие,

което продължава стотинките ни да цепи.

 

Утре Тръмп ще се закълне,

първо във вярност към себе си,

второ във бизнеса свой от сърце

и накрая цинично на народа в проблемите.

 

Урбанизацията,корупцията и мегаполисите

вървят солидарно ръка за ръка

заедно с тях крачат новите болести-

плод на смог,безсилие,алчност,разврат.

 

Хранителните вериги поголовно ни тровят,

но всяко начало има си край,

много чужденци са вече отворени

за природните чудеса на нашия Рай.

 

България стабилно превлича

много погледи от целия свят,

отправилите ги идват тук и я заобичват,

възхвалявайки нейният благодат.

 

Отворените проблеми,

предречените пророчества

призовават душите благословени

на индиговите отрочета.

 

Ръцете ни ще затворят

новата верига вълшебна,

сърцата ни ще заговорят

с актуалните ритми по общите теми.

 

Най-малките ще препикаят

новият чер обелиск на войните

и с радост от Бог ще узнаят

часът,за който отдавна всичките питат.

 

19.01.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...