Всичко допустимо е потенциална възможност,
от нас зависи проявата му във реалността,
провокирайки общата ни лабилност, тревожност,
бруталността и нахалството завземат властта.
Затова бай Ганьо и днеска звучи,
като едва току-що изваден на показ,
продължават, да се провалят несбъднатите мечти,
потъваме на стари надежди в новите болки.
Така светът пътува от време Оно
по друми на утвърдени стереотипи
и всички се питаме отново, защо
след вота "новата" власт пак ни подритва? ...