Aug 26, 2007, 2:21 PM

Верният път... (Срамът)

  Poetry
647 0 2
Нека чуем шибания ти
план, как да оправим нещата.
Попаднали в този капан,
можем ли да рестартираме играта?
Как отново да сме добри,
да не ни сочат с пръст
и всичко да е както преди.
Просто няма да е същото...
... сега как да се извиним,
не е ли малко късно?
Никога не съм вярвала,
че ще стигнем до тук,
както и в това,
че не можем да се върнем.
Никога не сме били такива
и не са искали да си тръгнем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...